Не можах да бъда твоята пролет. Не можах да бъда твоето лято. Нека, нека бъда твоята есен.

Нека бъда твоята есен, ще тежа във ръцете ти златна и зряла, ще се стича в сърцето ти моята сладост, и кръвта ти ще стане вино - есенно младо. Дрехата си, ще ти постилам, като златна затоплена шума, и укротена, и немилвана аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет - друг окърши клоните нацъфтели. Не можах да бъда твоето лято друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да има пролетни мълнии, юлски горещници няма да има, с кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет. Не можах да бъда твоето лято. Нека, нека бъда твоята есен.