ОТ ЕДНА СТРАХОТНА ПРИЯТЕЛКА:

„Преди време един мой приятел (познат от много години) ми разказа една история. Тази история остави белег в мен и най – вероятно ще я запомня за цял живот.

Беше пролетен ден, леко валеше дъжд, а ние седнахме в едно кафе. Хората бяха замислени, бързаха да се приберат от работа, жените да сготвят, да накарат децата да си напишат домашните, които имаха за следващия ден, мъжете да изгледат поредния „епизод” на Шампионска лига. На лицето му беше изразено някакво задоволство, беше почивал цял ден, хапнал и най – вероятно мислил за това какво му се е случило до момента и какво предстои да се случи. Очите, бузите, усмивката му изразяваха, че деня си заслужава да бъде запомнен. Може би тогава не си даваше сметка, че не от него ще бъде запомнен деня, а от мен. Това го разбрах едва след няколко дни. Историята, за която ви споменах в началото беше слушал/прочел (така и не разбрах) някъде в интернет.

Дойде времето, в което поучителните истории не ги чуваме от по – старите (бабите ни, дядовците ни, лелите и чичовците и т.н.), а прочитаме  в интернет. Това е новият начин да се образоваме, да разбираме за новините, да комуникираме. Забравихме какво е да излизаме навън, да говорим с приятели. Скайп, Фейсбук, Блоговете, Имейл пощите си използваме за комуникацията, за уговорка да излезем навън, а когато сме навън говорим отново за мощността на мрежата. Не се нервирам, защото света се променя, а ние трябва да сме „в крак с модата”, да сме запознати какво се случва, но се нервирам, че емоционалните изблици от чисто човешкото общуване един срещу друг се губят някъде. Както и да е! Да се върна на историята, защото както винаги се отплесвам и започвам да говоря за едно, преминавам през второ, през трето и след няколко часа забравям от къде съм тръгнала и се сещам, че това, което съм искала да кажа, да разкажа или да покажа се е загубило още в първите няколко минутки на разговора.”

Имало едно време двама най - добри приятели. Единият бил от двамата приятели бил доста по–наивен от другия. Историята започва с разказ от страна на по - наивният:

„Преди време имах един много добър приятел. Имах стабилна работа, имах до себе си жена, която обичах, дом, в който имаше разбирателство и не на последно място малко събрани пари. Един ден моят най – добър приятел дойде при мен. Оказа се, че има нужда от помощ. Беше загубил работата си, имаше нужда от пари, за да започне свой бизнес. Помоли ме да му дам всичките си събрани пари. Без да мисля много му дадох всичко, което имах. Все пак имах работа, жена и за момента те не ми трябваха. С тези пари той за кратко време се замогна. Имаше работа, голяма компания, много служители под себе си.

Мина известно време и моят най – добър приятел дойде отново при мен. Поговорихме и той ме помоли да му дам моята жена. Мислех много, сърцето ми кървеше. Болката беше голяма, но все пак той беше моя най – добър приятел и аз му я дадох с кръв на сърцето. Той си тръгна, оправи си живота, но аз въпреки това не съжалявах. Може би така е трябвало да се случи.

След известно време ме съкратиха от работа. Парите малко по – малко свършваха. Нямах избор и реших да отида при моя приятел. Реших, че щом аз съм му помогнал преди време и той ще ми помогне. Отидох в компанията му – голяма сграда, на няколко етажа, служителите бяха официално облечени и си личеше, че са добре платени. Влязох в кабинета на моя приятел. Разказах му какво ми се е случило и го помолих да ми даде работа при него. Той ме погледна, замисли се и каза, че няма работа за мен. Бях съкрушен, не вярвах, че може да ми откаже. Тръгнах си с наведена глава. Имах много малко пари. Прибрах се и дните започнаха да се нижат един след друг, безцелни, изпълнени с отчаяние - започнах да губя надежда, че нещата ще се оправят.

Един ден докато се прибирах от разходка пред дома ми беше седнал един старец. Заговорихме се и той ми каза, че той е много болен. Дадох последните си пари, за да му купя  лекарства, но въпреки това той почина. Тук получих подарък. Стареца се оказа много богат и ми беше оставил цялото си наследство. Лека полека започнах свои бизнес, който развивах ден подир ден. Станах богат. Купих си нов дом, прекрасен, обзаведен с най – новите и модерни мебели. Работех всеки ден, но имах усещането, че съм самичък.

Бях си вкъщи, отново мислех за подписването на поредния договор, за сключването на поредната сделка и как да мотивирам служителите си да работя по – добре, когато на вратата ми се почука. Пред вратата седеше една възрастна жена. Каза ми, че има нужда от пари. Дадох й. За да ми се отблагодари жената ми предложи да остане в къщата ми, за да ми помага с домашните задължения. Бях съвсем сам и без много да мисля се съгласих. Всеки ден тя ставаше рано сутрин. Правеше ми закуска и ми подготвяше дрехите, с които излизах. През деня тя готвеше, чистеше, подреждаше и цялата къща блестеше. В една мрачна за мен вечер тя дойде при мен и ме попита, защото не се оженя. Каза ми, че в тази къща трябва да има млада жена, която да сплотява и раздава усмивки всеки ден. Разказах и за моята жена, за това как съм я дал и сега не мога да си намеря друга. Тогава старицата ми каза, че ще ми помогне да си намеря. След време доведе едно момиче, аз я обикнах, тя ме обичаше и аз бях щастлив.”

Първият приятел разказваше тази история на сватбения си ден. Когато той приключи се изправи един мъж от една от масите с гости. Помоли да вземе думата и започна да разказва своята история:

„Преди години имах много добър приятел. Имах нужда от пари, бях стигнал до дъното и го помолих да ми даде всичките си спестени пари. Без много да мисли извади всичко, което имаше. Аз бързо ги инвестирах и започнах свои бизнес. Той вървеше много добре. Забогатях, станах милионер.

Отидох отново при моя приятел, поисках да ми даде жена си. Той с кръв на сърцето ми я даде. Поисках я, защото тя не беше за него, не беше добър човек.

След още време той остана без работа, дойде при мен и ме помоли да го назнача на работа при мен. Помислих си, но казах, че няма работа за него. Нямаше как да командвам най – добрия си приятел. Отказах му.

Мина още време и моя приятел помогна на един старец. Този старец беше моя баща, изпратих го при него. Баща ми почина и остави наследство на моя приятел. Той лека по – лека започна да се закрепя.

Това не ми беше достатъчно, изпратих при него и майка си. Тя се грижеше за него, готвеше му, чистеше му, помагаше му да се справя с ежедневните задължения.

Това не ми беше достатъчно - изпратих и сестра си. Сега тя стана негова съпруга.”

Това за мен беше страшно поучителна история. Още докато моя приятел я разказваше настръхнах, а към края вече няколко сълзи се стекоха по бузите ми. Успях да ги скрия, за да не ме видят в кафето, в което бяхме седнали. В продължение на няколко минути си мислих за моите приятели и дали бих направила нещо подобно за тях. Дали историята е истинска е трудно да се каже в днешен ден. В момента хората се настройваме все повече и все повече един срещу друг и не забелязваме колко важно е приятелството, колко важно е хората около теб да се добре и колко нужда има всеки от нас да му бъде подадена ръка, тогава когато има най – много нужда от нея.

Пожелавам на всеки един да се замисли, след като прочете тези редове и да се обърне с усмивка към приятелите си, защото никога не знаем кой от къде ще ни изненада!

БЛАГОДАРЯ ТИ ЕВА!