По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата-музика,цветя,ромолене на ручеи.

-Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.

-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.

-Има ли вода?

-Колкото искаш-чисти фонтани, прохладни басейни.

-А ще ми дадат ли храна?

-Колкото поискаш.

-А кучето?

-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

-Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.

-Да, на двора има кладенец.

-А кучето ми?

-До кладенеца има поилка.

-А дали ще ви се намери малко храна?

-Да, ще те нахраним.

-А за кучето?

-Ще се намери кокалче.

-Какво е това място?

-Това е рая.

-Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

-Лъже! Там е ада.

-Но как търпите това?

-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.